КАК ДА ПОДГОТВИМ ДЕТЕТО ЗА АДАПТАЦИЯ В ЯСЛА/ГРАДИНА И КОГА ДА ГО ПУСНЕМ

 Елена Дражева, психолог и психотерапевт

Подготовка за отделяне	Трикове и съвети	Още съвети

 

  Подготовка за отделяне
 

За да започне процесът по отделяне, преди да е дошъл моментът на тръгване на ясла или градина, е ключово да тренирате. И себе си, и детето. Обикновено се счита, че периодът на прохождане е началото на отделянето при детето. В опознавателните рефлекси и инстинкти на детето, имайки възможност да се предвижва в пространството, то започва да изпитва една от най-изразените фази на ранното детско развитие, а именно „Аз мога сам“.
Тогава обаче повечето възрастни сме вперили поглед и разперили ръце в очакване детето да пада, а ние да го хващаме и да го връщаме в изходна позиция. Междувременно сме сложили какви ли не огради и прегради, за да „обезопасим“ района. И, когато видим камъче или клонче по поляната, вдигаме детето на високо, за да не се нарани. Разбира се, никой не очаква от родителите да оставят детето им да пострада. Но в периода на прохождане и запознаване с възможностите на света, детето трябва да има максимална свобода и родител, който да присъства, да предпазва при нужда и да съдейства. Родител, който не спира процеса на развитие. С градината е същото.

 

   Трикове и съвети

„Чао, чао и до скоро!“
Научете детето си от малко да може да бъде спокойно в компания на доверени възрастни. Първоначално можете да каните баба или близък на семейството човек да прекарва време с детето Ви, докато Вие сте в другата стая. Може някой ден да опитате да излезете навън, оставяйки детето да бъде обгрижвано от човек, на който имате доверие. Не се намесвайте в отношенията между детето Ви и другия възрастен. Може да звучи странно, но детето Ви изгражда връзки постоянно. Учи се да показва нуждите си на всеки, с когото прекарва повече време. При децата това е инстинкт. Не го спирайте, а го стимулирайте. Само чрез общуване на детето Ви с другите то ще може да се учи на важни житейски умения. Именно тези умения ще му послужат в детското заведение, когато се налага да покаже или да изрази нуждите си на персонала. Защото обгрижването при децата означава любов. Ако някой се грижи за мен, то той ме обича. Подкрепете този процес на интеракция между детето и околните още от вкъщи.

След време можете дори да практикувате оставяне на детето за кратко на детски център, на близък човек, на друга майка с дете. Колкото повече възможности има детето да бъде с други, освен с родителите си, толкова по-лесно ще приема хора, различни от Вас. Доверието към тях започва, когато то разбира, че средата е подкрепяща. А тя най-често може да бъде такава, ако детето успява да се свърже с персонала на вербално и на невербално ниво. Игрите на отделяне и практикуване на думата „чао“ помагат. След година и половина детето започва да осъзнава, че въпреки че мама излиза, тя ще се върне. Т.е. детето разбира, че отделянето не е завинаги.

Навиците
Много от нас смятат, че децата се учат на навици покрай други деца и в детски колектив, чрез наблюдение, имитиране и повторение. Това е точно така. Но сега си представете, че в яслата детето Ви има нужда от тоалетна, или се е изцапало и иска да се измие. Или ризката му се е заплела и не успява да се справи. Или може всичко да прави и дава сигнали, но винаги бързате да му помогнете, за да не Ви чака. 
Когато в помещението има много деца, а само две жени, които се грижат за всички едновременно, тогава се налага децата да чакат. Няма физически начин, по който 10 или повече деца да бъдат обгрижени от 1 жена на момента. За детето да може да изчака реда си, както и да умее да се справя с някои от ежедневните хигиенни навици, може да бъде в голям плюс за неговото себеусещане сред другите. Това особено много важи за децата, които тръгват на детско заведение с памперс. Често преобуването им остава за накрая, защото в памперса нещата могат да почакат. Разбира се, че това е най-честият случай при яслените групи, но колкото по-рано започнете да въвеждате хигиенни и поведенчески навици, както и умения за себеизразяване в групова динамика, толкова по-лесно ще премине адаптацията.

Боледуването
Вечната тема, без която ничия адаптация в ясла или детска градина не преминава. Всъщност първоначалният сблъсък с вируси и бактерии и последващите боледувания са съвсем в реда на нещата. Колкото и да е неприятно това, то е неизбежно. Затова го приемете. Ще се случва и е извън контрола Ви. Но внимавайте с това колко време прекарва детето вкъщи, след като вече е излекувано. Много често можем да залитнем в посока да си останем вкъщи още една седмица и още една. Всяка адаптация става неимоверно трудна, ако детето започне да прекарва повече време вкъщи и по-малко време в детско заведение. Разбира се, ако е болно, нещата няма как да са иначе. Но бъдете реалисти в преценката на това дали детето е излекувано. Оставането вкъщи след това е протакване на дискомфорта и отлагането му във времето. Но той ще се случи, така или иначе, защото не изчезва, а само се натрупва. 
Не подценявайте и факта, че по време на боледуване децата получават екстра обгрижване от мама, а понякога дори и неща, които в ежедневието са забранени. Като например детско филмче, шоколадов десерт, спане в родителското легло. Това прави боледуването все по-привлекателно. Като включим и липсата на сериозен дискомфорт - като болка или температура, съществува съществен риск децата наистина да заобичат боледуването. Което никак не е редно.

Плачът и протестите
Социализацията е свързана с дискомфорт. При някои той е по-силно изразен и в това няма нищо необичайно. Представете си, че вкъщи имате пълна свобода за всичко. Та дори и подкрепа и безрезервна любов. И Ви пращат на място с правила, с други хора, които понякога ще са по-важни от Вас, с храна, която не е по вкуса Ви и игри, които не са Ви интересни. Това не е ежедневието Ви, но ще се случва. Не би ли било нормално да негодувате срещу промяната?  Срещу социализацията. Дори да мрънкате, да се тръшкате (по Ваш си начин) и да протестирате. Да се опитвате да саботирате случващото се. Да, нормално би било. Не говорим за това и често го прикриваме като големи хора, но всъщност си е съвсем очаквано. Същото е и с децата. Отиват на място, където няма само едно легло за тях, а много легла и никой не е по-специален от другия. Това не е лесно за осъзнаване и реализация, но е важна част от живота сред общество и сред други хора. Бъдете сензитивни към протестите, но имайте предвид, че те не бива да Ви спират. Те са просто реакция към промените. Които рано или късно ще се случат.

   Oще съвети

Мама
Безспорно най-трудно адаптацията се преживява от майката. Защото много често тя има усещането, че прибързва, че насилва процеса, че детето й страда. Споменахме по-горе, че социализацията е свързана с дискомфорт, но за нея е типично и умереното страдание. То може да варира от чувство за вина и колебание в решението за ясла, до истински болезнено изживяване на раздялата. 
Майката трябва да работи върху своето възприемане за предстоящата промяна. Много често ние, възрастните си спомняме негативни емоции от детско-яслената ни възраст. И естествено ги пренасяме върху децата, макар и несъзнавано. Когато детето стъпи на прага на новия си свят, а мама навън стои уплашена, тревожна, а дори и разплакана, то не иска да е там. Иска да се вкопчи в майка си, защото усеща заплаха. Променете своята нагласа, за да помогнете на детето да премине напред.

Нещата не вървят
Ако детето започва да провявява негативни симптоми, които не е проявявало до този момент и те останат като прояви за повече от две седмици, тогава е най-добре да потърсите подкрепа от специалист. Проблеми в съня, в храненето, регрес в поведението или навиците са сред симптомите, които е важно да следите. Намерете време за консултация, за обследване, за съдействие, ако наблюдавате нещо от тях. Не само в моментите на проблеми, но и по принцип е за предпочитане да изградите свободно общуване с персонала. Иницирайте го, ако не се получава мигновено. Много често специалистите, които работят в детските заведения, са толкова силно фокусирани върху отговорността, която поемат всеки ден, че почти не си дават време за общуване на входа с родителите. И това не означава, че има проблем. Или, че детето Ви не получава внимание, или че не е на правилното място. Понякога един човешки разговор обръща играта изцяло. Когато Вие се доверите на персонала, тогава ще го направи и детето. Но не привидно, а наистина. И обратното. Ако Вие не одобрявате, не харесвате и не смятате, че грижата за детето в яслата или градината е адекватна, каквото и да правите и да казвате - резултатът ще е трудна адаптация.  

Валидация
Валидирането на емоциите е тема, която се засяга почти ежедневно в детските и в майчинските среди. Детето Ви преминава през голяма промяна. Изпитва емоции, които са нови, непознати. Може би, се страхува. Може би, му е досадно и неприятно. Може би, просто му трябва време и подкрепа. Всичко това преминава в пъти по-осъзнато и леко, ако валидирате за него всяка една ситуация такава, каквато е. „Не ти е приятно да ставаме толкова рано и да си далеч от мама през деня? Не обичаш да делиш играчките си с други деца и да трябва да чакаш ред за тях?  Трудно ти е да заспиш, когато си сам в леглото и имаш нужда от прегръдка и погалване? Имаш право да си тъжен, да ти е трудно и да плачеш. Аз съм тук до теб и те разбирам. Някои ситуации са наистина трудни и не можем да ги променим.“

Повишено внимание 
Когато ежедневието е влязло в своя коловоз и само добавим към него ходене на ясла или на детска градина нещата някак са по-предвидими. Когато обаче семейството преминава през значителни промени като например смяна на жилището, поява на братче или сестриче, раздяла на родителите, тогава е много по-трудно за детето да се адаптира и към детско заведение, освен всичко останало. Децата обичат рутината. И когато тя се променя, без съответната подготовка и адаптация, детето може да премине през страдание. И именно в тези моменти трябва да сме много внимателни с постъпването в детски колектив.

Най-подходящата възраст
За тръгване на ясла това е възрастта около година и осем месеца. Преди този период процесът на адаптация не е невъзможен, но трябва да се има предвид, че детето не може да борави толкова добре с тялото си, както и да установи своето място сред другите. Затова трябва да сме чувствителни по отношение на възрастта на детето, сигналите, които то ни подава, както и наблюденията на хората, които ще се грижат или вече се грижат за него.
 

Ако не сте сигурни кой продукт е подходящ за вас, можете да се консултирате онлайн с магистър-фармацевт от екипа, който ще ви посъветва какво да изберете.