КОКЛЮШ

Видове и симптоми	Кои продукти са добри?	Лечение

д-р Радина Андонова, специалист по Инфекциозни болести 

 

 Какво представлява коклюшът?

Коклюшът е известен и познат на хората от много години. 
Представлява инфекциозно заболяване с бактериален причинител - Bordetella pertussis. 

Типично за това заболяване е, че е антропонозно - среща се и се разпространява единствено сред хората. Наблюдава се най-често при децата, които са в подрастваща и училищна възраст.

Коклюшът е силно заразно заболяване с леталитет около един-два процента, основно при дечица в кърмаческа възраст и най-вече при тези, които нямат абсолютно никакво ваксинационно покритие (от раждането до втория месец).

Колко заразно е и как можем да се заразим? 

Заболяването се предава по въздушно-капков път, чрез пръските и капките, които отделяме във въздуха при:

• кашляне
• кихане
• говорене с други хора в тесни, затворени пространства

Инкубационният му период (периодът от заразяването до появата на първи симптоми) може да е с продължителност между пет и петнадесет дни. 

В този интервал от време ние можем да разпространяваме заболяването, без да имаме симптоми. Най-силно заразни сме от последните дни преди появата на симптомите и през следващите две-три седмици, по време на самото боледуване.

  Кои са факторите, които допринасят за увеличаване риска от заразяване и разпространение на болестта?

Най-общо такива фактори могат да са:

• струпване на много хора на едно място - детски колективи в градини и училища
• непроветрени затворени пространства
• докосване на очите и лигавиците на носа и устата с неизмити ръце

 Как протича заболяването и с какви симптоми? 

Коклюшът има поетапна клинична картина - включва няколко фази на развитие:

1. Катарална фаза - започва след инкубационния период и обикновено продължава десет - четиринадесет дни. Характеризира се със следните неспецифични симптоми:

• запушен нос
• дразнене в гърлото
• суха непродуктивна кашлица
• субфебрилна температура - от порядъка на 37,3 до 38 градуса
• Може и да протече без наличие на температура.

2. Пароксизмална фаза - тук се разгръща типичната клинична картина на заболяването с влошаване на кашлицата. Наблюдават се:

• Пристъпна и мъчителна кашлица, която при малките деца често може да приключи с повръщане на белезникави секрети;
• Реприз - специфично инспираторно вдишване в моментите, в които можем да си поемем въздух и наличието на звук, наподобяващ магарешки рев. Това се дължи на отока на гласните връзки.
• Апноични паузи - бебетата спират да дишат в някакъв период от време.

Репризите се наблюдават предимно при по-възрастните пациенти. При деца до шест месечна възраст няма поява на реприз и пристъпна кашлица. Най-често при тях се наблюдават само апноичните паузи.

3. Реконвалесцентен период (оздравителен) - продължава да се наблюдава кашлица, която е с намален интензитет и може да продължи шест-десет седмици. Има разреждане на пристъпите. 

В този период всяко едно допълнително заразяване с друго инфекциозно заболяване може да отключи пристъпната кашлица и тя отново да се влоши.

Какви мерки можем да вземем по време на боледуването и как можем да облекчим симптомите?

Основната клинична картина, която се наблюдава при това заболяване, е на базата на токсина, който се отделя от бактерията. На практика е невъзможно да се преборим с този токсин и симптомите, които той причинява.

В болнични условия се прилагат кортикостероиди при малките бебета за борба с отока на гласните връзки. Това се прави с цел намаляване риска от задушаване.

Това, което можем да правим, е да наблегнем на подобряване на средата и избягване на факторите, които могат да усложнят кашлицата:

• Препоръчва се въздухът в помещението да е влажен и по-възможност студен. Сухият въздух влошава пристъпната кашлица. Може да се правят инхалации с лайка и сода с цел вдишване на овлажнен въздух.
• Ограничаване на алергените, които могат да са отключващи фактори за пристъпите - домашни любимци, прах, полени.
• Често проветряване на помещенията.
• Провеждане на микробиологично изследване или ПСР

Какви изследвания се правят за установяване на заболяването?

Използват се два основни метода:

• Микробиологично изследване на назофарингеален секрет. Има смисъл да го направим през първите две седмици от появата на симптомите. Взимането на секрет се извършва сутрин на гладно, преди измиването на зъбите, без консумация на кафе и други напитки. Посявката е нужно да се извърши непосредствено след взимане на материала.
• ПСР тест - може да се направи и в третата седмица на заболяването.

Изследването на антитела няма никаква информативна стойност за нас и няма смисъл да се прави. 

Какви усложнения могат да настъпят?

Усложнения се наблюдават най-много в кърмаческата възраст (предимно при дечица до шест месечна възраст). Тяхната поява е най-вече в пароксизмалната фаза:

• продължителни апноични паузи, придружени с посиняване, тираж (хлътване на междуребрената мускулатура от невъзможността да си поеме въздух);
• пневмонии - при една пета от децата;
• енцефалопатии - засягане на централната нервна система, поради липсата на кислород;
• конвулсии (гърчове) - наблюдават се много рядко и може да имат фатален изход.

При по-възрастните пациенти също могат да се наблюдават някои усложнения:

уринарна инконтиненция
фрактура на прешлените или ребрата - при пациенти с остеопороза

Как лекуваме това заболяване?

Лечението е антибиотично. 

Важно е да знаем, че най-ефективно е, ако се започне прием на антибиотик първите две седмици от появата на симптомите. Ако това се изпълни:

• заболяването протича по-леко, като се скъсява периодът на протичане;
• пристъпите са с по-малък интензитет;
• намалява заразността - отделяме по-малко бактерии и се скъсява периода, в който можем да заразим другите.

Даването на антибиотик след втората-третата седмица от появата на симптомите е неоправдано.

Затова е от изключително значение при установен коклюш, пациентите да уведомят хората, с които са имали контакт последните дни. Това е важно, защото контактните лица могат веднага да се изследват и да започнат антибиотична терапия. При високорисковите групи (деца до шест месечна възраст и по-възрастни хора) може да се започне профилактично антибиотично лечение.

Каква е превенцията на коклюшът?

Съществува ваксина за това заболяване - ацелуларна ваксина. Страничните реакции са минимални и се наблюдават изключително рядко. Ползата от поставянето ѝ е в пъти по-голяма от дискомфорта, който е възможно да имаме няколко дни след убождането.

Ваксинацията е задължителна за деца до 12 годишна възраст и е част от имунизационния календар. Извършва се на определени възрасти, както следва:

• двумесечна възраст 
• тримесечна възраст 
• четиримесечна възраст 
• шестнадесет месечна възраст
• шест години
• дванадесет години

Имунитетът, който придобиваме след ваксинация, трае от три до пет години. По тази причина възрастните пациенти са крайно незащитени от това заболяване. 

Освен това могат да се разболеят и да изкарат заболяването с нетипична клинична изява. Тоест могат да прекарат заболяването без да разберат и да са скрити заразоносители на бактерията. Затова се препоръчва поставяне на ваксината на всеки пет години на по-възрастни хора и такива с компрометиран имунитет.

Безопасна ли е ваксината за бременни и кога се препоръчва поставянето ѝ?

Ацелуларната ваксина срещу коклюш е абсолютно безопасна за бременни. 

Препоръчва се жените, които очакват бебе, да се ваксинират в третия триместър. По възможност до тридесет и шеста гестационна седмица, за да има време да се изгради имунен отговор и образуваните антитела да се пренесат трансплацентарно към плода. 

По този начин бебето ще има някаква защита през първите два-три месеца след раждането.

Поставянето на ваксина след тридесет и шеста седмица също има смисъл, но предимно за майката и нейния имунитет. Колкото по-късно се постави ваксината, толкова по-малък е шансът да има време за образуване и преминаване на антитела към бебето преди раждането.

Колко време отнема да се образува постваксинален имунитет?

Зависи от нашата имунна система и нейната реактивност. При всеки пациент може да бъде различно. Може да варира от една до три-четири седмици. Средно отнема две седмици.

Как можем да намалим риска от заразяване на бебе, което е на възраст под три месеца?

Най-сигурният начин е поставяне на ваксина на бременната преди тридесет и шеста г.с. 
Други полезни препоръки:

• По-големите деца да не посещават детски заведения, тъй като те могат да бъдат преносители без да имат клинична изява или с нетипична такава.
• Ограничаване контактите на бебето с други хора.
• Да не го събираме с много хора в затворени помещения.
• Хората, които посещават бебето, да бъдат ваксинирани.
• Задължително миене на ръце и добра лична хигиена.