Според народната медицина розмаринът притежава стимулиращо-храносмилането, общоукрепващо и диуретично свойство.
Дозировка и начин на употреба
Препоръчителна дозировка:
2 ч. л. розмарин се запарват с 250 мл. вряла вода. Извлекът се оставя да изстине, прецежда се и се приема в рамките на 1 ден. Може да бъде използван за гаргара и компреси. Розмаринът може се да приложи и под формата на спиртен извлек за външна употреба (намазка) при болни стави и ревматизъм.
Противопоказания
При проблеми с жлъчката (камъни в жлъчката, запушване на жлъчните пътища, възпаление на жлъчния мехур и др.) и чернодробни заболявания задължително се консултирайте с Вашия лекар преди прием на розмарин. Не се препоръчват промивки или бани с екстракт от розмарин при тежки наранявания на кожата и отворени рани, висока температура, сложни инфекции, заболявания на кръвообращението и сърдечна недостатъчност.
При външно приложение на билките трябва да се внимава да няма допир с очите и да се избягва директна употреба с наранената кожа или възпалената лигавица.
До момента няма достатъчно данни за прием на розмарин от бременни, кърмещи и деца под 12 години, поради което не се препоръчва.
Активни съставки
Листата на розмарина съдържат етерично масло (1-2,5%), чиято ароматната миризма се дължи на веществата 1,8-цинеол (15-30%), камфор (10-25%), ?-пинен (10-25%) и други монотерпени. В състава влизат още горчивите дитерпенови феноли и ламацеевите танини (главно розмаринова киселина).