КАК ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СЛЕДРОДИЛНАТА ДЕПРЕСИЯ?

 

Димитрина Младенова, клиничен психолог и психотерапевт

Какво НЕ Е следродилна депресия?	Бърнаут и следродилната тъга – не ги бъркайте с депресия	Симптомите на следродилна депресия	Близките на майката	Как да се справим със следродилната депресия?

 

Според Световната здравна организация всеки човек на тази планета минава поне по веднъж през депресивно състояние. Една на всеки седем жени изпада в следродилна депресия още по време на бременността или след появата на бебето. Не защото е лоша майка или защото не е подготвена, силна, можеща и знаеща. А защото депресията просто се случва.

    Какво НЕ Е следродилна депресия?

Следродилната депресия обикновено възниква през първите месеци до година след раждането на бебето. 22% от новородилите майки страдат от по-лека или по-тежка форма на това състояние. Това е така, тъй като периодът след появата на бебето е пълен с новости и с предизвикателства. Нормално е да Ви е трудно. Наистина! И е нормално на моменти да имате усещането , че "не се справяте". Но се справяте!

Представата, която имаме за щастливи и спокойни майки, които случват нещата покрай бебето с лекота, е почти неосъществима в тази й форма, в която я виждаме по екраните, рекламите, по билбордите. Бебетата плачат, недоволстват, боледуват, не спят, не ядат, не знаят какво искат. И това може да бъде много трудно за приемане. Новото нормално понякога е плашещо и е съвсем в реда на нещата да имате мисли от типа на: "Винаги ли ще е толкова трудно?"; "Аз как ще се справя с това бебе?"; "Кога ще се почувствам отново човек?"; "Изтощена съм и не съм добра майка."; "Разочарована съм от себе си"

През първите месеци на бебето ние посрещаме сблъсъка между фантазиите на бъдещата майка и реалността на настоящата. Почти винаги те се разминават грандиозно. Там се намесват и други фактори като безсъние, високи нива на тревожност и стрес, адаптация, физическа и психическа умора.

Всичко това създава предпоставка за разнообразни депресивни настроения и мисли, които са напълно нормална част от отглеждането на едно дете и не бива да се смесват с клиничната следродилна депресия.

    Бърнаут и следродилната тъга – не ги бъркайте с депресия

Първите две седмици след появата на бебето тялото преминава през хормонален шок. Буквално. Носили сме бебче в тялото си и изведнъж то е навън в ръцете ни. Купища въпроси и тревоги могат да ни налегнат точно тогава, когато очакваме да сме най-щастливи. Как ще се грижа за детето? Как ще живее то в днешния свят? Дали ще мога да го възпитам? Разстройваме се от не толкова драматични ситуации и усещаме прилив на всякакви емоции. Всичко това е нормално и е в обсега на следродилната тъга. Цели 80% от жените преминават през нея.

Освен това периодът след появата на бебето може да бъде много по-интензивен и изморителен, отколкото сме предполагали. Едва ли всяка бременна жена си представя, че ще се буди по безброй пъти на нощ, че ще среща трудности в най-важните аспекти като кърмене, хранене, сън. Че ще преминава през дните в постоянни опити да успокои разстроено бебе и ще бъде сама в голям процент от времето. Че едва ще намира време да хапне на крак, молейки се бебето да не се събуди в следващите 10 минути, за да може да вмести и бърза баня за себе си.

Ако майката приема всичко това за част от ежедневието и за етап, и с усмивка (или пък не) на лице посреща всяка новост. Ако въпреки огромните усилия и изтощение, тя става в 2 през нощта с пълна готовност да помогне на бебето си да заспи отново. Ако тя е капнала и не може да отвори очи на следващото будене, но все пак го прави и пак, и пак, и пак. Ако ежедневно усеща липса на енергия, концентрация и мотивация и има промяна в апетита и в съня. Ако не й се излиза, не защото има проблем да бъде навън, а просто защото е уморена и цялата организация за излизане с малко бебе й се вижда сложна и трудно постижима. Ако имаме всичко това налице, това не ни прави депресивни, а много изморени. Състояние, наречено бърнаут - често бъркано за депресия.

    Симптомите на следродилна депресия

Ясно е, че при прекомерна умора няма как да сме ведри и бодри по цял ден. Но все по някое време ще се усмихнем на бебето, ще се поздравим за усилията, ще проведем разговор с партньора ни, за да му се оплачем от съдържанието в пелените. Ще намираме думи.

• Постоянно потиснатото настроение и чувството на тъга, придружено със спонтанни изблици на плач са едни от първите индикации на следродилна депресия.
• Системните проблеми със съня - също. Ако спорадично имате нощи, в които трудно спите, това не е индикатор. Но, ако не можете да си спомните кога за последно спахте добре - лампата вече започва да присветва.
• Цялостна липса на апетит или точно обратното - прекомерно хранене. Непокриване на елементарните базови нужди в хигиенен и емоционален план, както и цялостното неглижиране на дома и дори на бебето. Това е категорична индикация за депресивно състояние.
• Паника, чувство на вина, срам, усещане за несправяне. Раздразнителност от плача на бебето, който не събужда типичния майчински инстинкт, а предизвиква мисли и желание да го нараните. Бебето да млъкне, да го няма, да изчезне. Крайните фази включват самоубийствени помисли.

Не е необходимо всичко изброено да е налице. И е добре да се има предвид, че инцидентни и краткотрайни състояния от този тип, в лека форма, също не са заявка за проблем.

Продължителността на дадено състояние, както и физическото, и психическото състояние на майката и нейните грижи към бебето, са това, което специалистите наблюдават за правилна преценка и евентуално диагноза. Майката със следродилна депресия има страх от самото бебе, страх да го пипне, да го докосне, да му смени пелените, да се грижи за него. Когато то спи, майката се страхува от това, че нещо може да му се случи. Когато то е будно, тя се страхува от интеракция с него.

    Близките на майката

Не си затваряйте очите пред промени като тези, изброени по-горе. И не си казвайте, че това е период и ще мине. Следродилната депресия, както и всеки друг вид депресия е клинично състояние. Също както търсим и приемаме помощ за други здравословни състояния, психичните не са изключение. Проблеми от този тип рядко преминават без работа върху първоизточника. Ако сте близък на новородила жена, у която виждате притеснителни сигнали, потърсете начин да я подкрепите и да й съдействате.

    Как да се справим със следродилната депресия?

Предвид, че депресията често се свързва с медикаментозно лечение, повечето хора смятат, че ако майката е в това състояние, тя задължително трябва да приема антидепресанти. И в някои случаи е точно така. Те обаче се изписват от психиатър, след като сме минали през психолог или психотерапевт.

Психологическата и психотерапевтичната помощ са сред първите стъпки. Потърсете човек, с който се чувствате в безопасност и споделете колкото можете. Ако имате мисли, които се страхувате да изкажете на глас, обяснете го на човека срещу Вас. Специалистите работят по установени протоколи. Действията от страна на близките са на първо място. Много често майката в следродилна депресия няма осъзнаването, че трябва да направи нещо за себе си. Тя е въвлечена в усещанията си, които често са негативни и болезнени и не знае, че има нужда от помощ. Близките са тези, които задвижват процеса, или поне поставят неговото начало.

Подготовка и превенция

На първо място е важно да премахнете излишните очаквания и представи за майчинството. Трудно е. И не винаги прекараното време с бебето е радостно. Понякога сме толкова изнервени, че е невъзможно да се усмихнем. И в това няма нищо нетипично. Може би имате известни спомени от Вашето детство с майка Ви или с баба Ви. И вече сте изградили определена идея за това как ще се отнасяте към себе си и към детето. Може би искате да му оказвате повече подкрепа и да подхождате с разбиране и с емпатия. Може би си се представяте като супер мама, която прави всичко с лекота и бебето е винаги спокойно и дори спи без проблем.

Да, има бебета-еднорози и майки-супергерои. Но дори и да не се чувствате така, трябва да се поздравявате за всяка малка крачка. Защото никоя майка не е родена научена. Всъщност всички се учим в движение. И перфектното състояние е статичното състояние, в което няма прогрес. Всеки ден е ново училище и е добре да тренирате емпатия и търпение, най-вече към себе си.

Важно е да повярвате в това, че не сте сама. Дори и в случаите на липсващ партньор, не сте сама. Има ресурси за подкрепа навсякъде. Не чакайте състоянието ви да се задълбочи. Има групи, подкасти, лекции, специалисти, стари приятели, роднини, нови запознанства покрай бебето. Не се опитвайте да туширате усещанията си, мислейки си, че нямате право на тях. Имате! Всяко едно чувство има право на преработка.

Ако физически имате нужда от подкрепа, потърсете я. Можете да автоматизирате повечето домакински задължения, за да не Ви отнемат почти целия ден. Не е срамно да наемете домашна помощница няколко пъти седмично. Или да поръчвате храна за вкъщи. Или да позволите на таткото или бабата да гледат детето 1-2 часа на ден. Животът с новородено бебе е много различен. Но е различен за определен период. Няма да е винаги така. Нов етап ще дойде, както и нови предизвикателства. Затова не отлагайте и не неглижирайте нуждите си. Само така ще можете да се справите със следродилната депресия.

А за да се погрижите за себе си и мъничето си, освен съвети от експерти, в онлайн аптека BENU ще откриете и много полезни продукти. Не пропускайте да разгледате предложенията ни в категорията “Майка и дете”. Ако не сте сигурни кой продукт да изберете, можете да се възползвате от възможността за онлайн консултация с нашия магистър-фармацевт.