МИГРЕНА

 

д-р Борян Бужов, невролог и специалист по мануална медицина и традиционна китайска медицина

Видове	Симптоми	Лечение

 

Мигрената е хронично състояние, при което главен симптом е главоболието. 
Това състояние влошава качеството на живот на пациента, поради продължителните и силни болки, които пациентът изпитва.
Характерно за мигрената е, че протича на пристъпи. Те могат да бъдат с различна периодичност и продължителност.

 Какви видове мигрена има?

Срещат се различни видове мигрена, според начина, по който се проявява:

•    Най-разпространената форма е така наречената мигрена без аура. Тя се характеризира с едностранни болки в главата, прогресивно увеличаващи се. Продължителността варира средно между четири и седемдесет и два часа.
•    Друг вид е така наречената мигрена с аура. Тя се характеризира с пристъпи, които продължават между двадесет и шестдесет минути. Те могат да се проявяват в рамките на няколко дни. При тази форма има и допълнителни неврологични изяви, включващи се в симптоматиката на аурата – объркани вкусови възприятия, парези, смущения в зрението и говора, мравучкане, частична парализа на лицето и други. Възможно е да има поява на оптически халюцинации.

По-рядко срещани разновидности на мигрената:

•    Очна мигрена – има двустранни визуални симптоми, например поява на трепкащи светли „мушици“.
•    Мигрена при деца – при тях симптомите са по-нетипични, например потене в областта на лицето, подути и/или увиснали клепачи, сълзене на очите, запушен или течащ нос, зачервяване в областта на конюнктивата. Болката в главата е двустранна.
•    Съществува и мигрена без главоболие, при която водещи са сетивните смущения.

Какви са причините за поява на мигрена?

Първопричините все още са обект на изследване и проучване. Част от откритията показват, че мигрената е следствие на комбинацията от притиснат периферен нерв и чувствителност на централна нервна система. Други фактори, които играят роля в нейната поява са нарушената енергетика на черния дроб, аномалия в производството на хормона мелатонин, генетична предразположеност и други.

Какви фактори могат да провокират появата на пристъп?

Съществуват различни фактори, които могат да отключат появата на мигренозен пристъп. Най-често срещаните дразнители са: 
•    стресът
•    приемът на кофеин и алкохол 
•    нарушения в режима за сън 
•    климатични промени
•    недохранване
•    силни миризми или светлини
•    обезводняване
•    хормонални нарушения
•    менструация при жените и други.

Често главоболието се отключва от появата на няколко фактора едновременно.

 Какви са най-често срещаните симптоми и характеристики на главоболието?

Основният комплекс от симптоми най-често включва:
•    Главоболие, проявяващо се като силна пулсираща или туптяща болка, едностранна или двустранна; възможно е болката да се усеща по-силно в определени области на главата – слепоочието, врата, челото, тила;
•    Гадене с или без повръщане – обикновено се влошава при движение;
•    Непоносимост към шум, светлина и силни миризми;
•    Липса на апетит.
Възможно е да се прояви и с някои допълнителни симптоми, например:
•    умора
•    бледа кожа
•    раздразнителност
•    смущения в съня
•    замайване
•    шум в ушите
•    горчив вкус в устата и жажда
•    зачервени очи
•    запек 
•    неврологични симптоми.

Пристъпите на мигрената най-общо протичат в няколко фази.

Какви фази включва пристъпът на мигрената?
Честотата на пристъпите може да варира от единични до настъпващи ежедневно и продължаващи няколко дни.
Има четири различни фази на пристъпа, но често той протича с изява само на две или три от тях.
•    Първата фаза се нарича предхождаща. В нея се включват нетипичните симптоми, като запек, раздразнимост, свръхчувствителност на сетивата, изтощение и промяна в настроението.
•    Втората фаза включва симптомите на аурата и се наблюдава при мигрената с аура. Обикновено се появяват преди самото главоболие или в началото на неговата поява.
•    Третата фаза включва главоболието и неговите прояви, както и съпътстващите симптоми: гадене, нетърпимост към светлина и шум. При движение оплакванията се влошават.
•    Последната фаза се нарича фаза на отшумяване. Както подсказва името, тук оплакванията започват да намаляват постепенно, като е възможно да се появят отново симптоми от предхождащата фаза. 

 Как се диагностицира?

Диагнозата се поставя на база клинично изследване от невролог – анамнеза и обективен преглед. Анамнезата е под формата на разговор с пациента за историята на заболяването, включваща начало, вид, продължителност и други характеристики на оплакванията, начин на живот на пациента, фамилна обремененост и други.
При клиничния преглед може да се открие т. нар. струнен пулс, който е типичен за мигрената. Той се усеща като струна под пръстите на изследващия специалист и може да се открие само на лявата ръка или на двете ръце едновременно. При преценка на лекаря могат да се направят допълнителни неврологични изследвания, за да се отхвърлят други възможни причини за оплакванията. Такива изследвания са ядрено-магнитният резонанс и електроенцефалографията.

Как може да се лекува?

Съществуват различни начини за лечение и облекчаване на състоянието. Назначава се от лекаря, понеже е строго индивидуално и специфично.
Видовете лечение биват медикаментозни, хирургични и терапевтични техники, сред които най-известната – акупунктура.
Използването на медикаменти се прилага най-често за облекчаване на моментните оплаквания или за профилактика при по-тежките прояви на заболяването, което води до временно успокоение на болката, но не и лекуване на заболяването.
Хирургичните включват оперативна декомпресия на нерва при установен притиснат нерв.
Акупунктурата е ефикасен метод, при който в много от случаите може да се постигне пълно излекуване на заболяването. Лечението с акупунктура е патогенетично и симптоматично, като се въздейства комплексно върху целия организъм.

Има ли ефективна профилактика?

Профилактиката включва намаляване на възможните външни дразнители, с което може да се намали и честотата на самите пристъпи.
Това започва с промяна в начина на живот и изграждане на здравословни навици.
Ето някои полезни съвети и препоръки:
•    Спиране на тютюнопушенето;
•    Редовен прием на вода и течности;
•    Намаляване на стреса чрез целенасочена работа и търсене на подходящи подкрепящи методи и техники;
•    Редовен сън;
•    Ежедневни физически упражнения и разходки.